ВЕЧНО ТВОЯ: ПЪТНИЦА

   
Здравей, Добри Човече!

       Пиша ти от града, в който безсмислените неща са на почит. От града, в който и президентът мирише на баничка с извара, а да си безчувствен е въпрос на престиж... Времето тук е променливо - точно както му е редът, приятелите са фалшиви - точно както му е редът, а транспортът е нищо повече от клошарски кутии на колела...,точно както му е редът. Забележителностите не са многo, но пък за сметка на това някои от тях наистина са забележителни. Хората са добри понякога, което ми е достатъчно, а и смея ли да поискам повече...
      Устроих се още преди шест години, но намерих време да ти пиша чак сега. Живея на осмия етаж в едно пропаднало общежитие, където може да срещнеш по-често хлебарки, отколкото хора. Понякога ги бъркам, но хлебарките не ми се сърдят. Апартаментът ми е тесен и малък, а аз - широка и голяма, но все пак се побирам. Нямам кафеварка, правя си Нескафе и то не всяка сутрин - не винаги искам да се събудя. Никога не залоствам вратата, защото няма какво да ми вземат. А и е по- удобно, както за тези, които имат нужда да дойдат при мен, така и за тези, които искат да си отидат. Всъщност, апартаментът ми може да бъде наречен „Свободна държава”, но засега се води просто „804”. Харесвам това място и знам, че ако си тръгна, мирисът на мухъл ще ми липсва много, много, много.
      Много е всичко в живота ми тук. Много са цигареният дим, евтиният ром... Причините са много, а несъществените неща - направо безкрайни. Но иначе съм добре. На пълен работен ден съм, изкарвам добри пари с честен труд, доволни са от мен, за името ми не питат( не бих и им го дала). Малко са тези, които обичам, в повечето случаи -неправилните, но в крайна сметка и на тях някой трябва да им даде. Ако се чудиш, не съм се задомила, рано ми е, а и не е модерно.
      Пиша ти, защото разбрах, че при теб нещата не вървят. Шибаните неща никога не вървят, освен ако не ги буташ. Така че не се притеснявай, всичко ще се подреди...или тотално ще се разбърка... И все пак, успокоително е да знаеш, че и в двата случая ще бъде временно.
Бих ти разказала още много неща... За съседа ми, например. Миналата седмица си купил от магазина свински уши. Преди да ги опече забелязал, че на едното от тях има номер, най- вероятно останал от кланицата. Преписал цифрите, играл "6/49" с тях и спечелил седем милиона. Спечелил седем милиона от... свинско ухо! Някои хора просто са креативни.
      Бих ти разказала също за птиците, за дърветата, за хората, за безумията, за изгодата, за малките, за големите, за виждащите, за безвъзвратно ослепелите, но всичко е без значение.
Защото аз, Добри Човече, не съм оттук, никак не съм оттук!

                                                                                     Вечно твоя: Пътница