- Искам първа да разбера, когато разцъфнат зюмбюлите. Искам първа да им се насладя и после с часове да разказвам, колко невероятен аромат се носи във въздуха. Да разказвам как ухае на бели зюмбюли и на сняг, който току що си е отишъл. Искам да го разказвам, докато съм в претъпкания автобус и на всички останали им мирише на пот и болница. Да ме гледат и да ме мислят за луда... Да ме гледат и да не разбират... Да не усещат... Искам да докосвам с мисли незабележимо. Да давам и да не получавам по задължение. Искам да съм неосъзната за всички останали. Да съм несъществуваща, но необходима. Да съм въздух, да съм огън, да съм вода... Искам да съм такава, докато останалите спорят кой какво има в повече. Докато останалите пресмятат как да имат в повече. Докато е всичко това, искам да дишам по друг начин.
-Добре- отвърна ми Господ и ме накара просто да затворя очите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар