ЗА КЮФТЕТАТА, ХЛЕБАРКАТА И ЧОВЕКА!

     Хлебарката излезе от мръсния канал на умивалника и се огледа. „ Мамка му, пак съм в същата кухня, объркала съм табелата”. Отново светло. Вече трети ден лампата тук светеше. Тя не разбираше защо по дяволите наемателите си мислеха, че ще предотвратят присъствието й като държат лампата пусната? Една хлебарка не може да спре да живее просто, защото наоколо е светло… Да, на тъмно тя съществуваше много по-спокойно, но и в обратния случай не се справяше зле. Тя се изкачи по мръсните чинии, след което се прехвърли на една винена чаша и застана на ръба й. Огледа се отново наоколо. Видя на шкафа срещу нея чиния с кюфтета. „ Кюфтета…Абе тези хора друго не ядът ли?” Хлебарката с отегчение премина през барплота и стигна до шкафа с кюфтетата. Погледна ги, погледна и мръсните чинии, по които преди малко беше минала, след което се паркира в един ъгъл и запали цигара. Пушеше си хлебарката и си мислеше за кюфтетата, които пак бяха изпратили от село на наемателите. „Провинциалисти”- измрънка тя . Този път вече беше бясна. Не стига, че я държат на светло, не стига, че все я дебнат, ами отгоре на всичко и пробутваха винаги какво? Кюфтета! В съседния блок хлебарките се хранеха само с прясна и скъпа храна. Някои от тях дори си бяха „постнали”в Хлябука снимки с омари, хайвер, пуйки… Дори един нейн братовчед от Тайван се хвалеше как закусва редовно с тестиси от петел, които там се предлагаха варени или задушени. „ Не може да продължавам така. Нормалните хлебарки по света ядат тестиси, а аз? Кюфтета!” Ядоса се хлебарката. Изгаси нервно цигарата и тръгна по света да си търси щастието. Докато обикаляше каналите, си припомняше от колко велик род произлиза. Хлебарките бяха насекоми, които съществуваха повече от 320 млн. години благодарение на изключително голямата си приспособимост. Те бяха повече от 3000 вида, но по-малко от 1 % бяха синантропни, т.е. съжителстваха с хората. А тази хлебарка беше точно от този рядък вид… Тя беше специална именно, защото знаеше как да съжителства с въпросните хора. Тя беше преданата хлебарка, която винаги се промъква в тъмното, яде в рамките на нормалното и си отива незабележимо, без да безпокои човека. И всичко би било прекрасно, ако Човекът не беше започнал да държи лампата пусната. Ако не беше се опитвал да я отрови, ако не беше я целили със скъсаната си джапанка. „ Ще ме обстрелва той с жалката си скъсана джапанка!”- мрънкаше хлебарката и гордо вървеше по пътя на новото. Път, който никой друг не можеше да премине! Защото по новите магистрали, които Бойко Борисов строеше, на човека му беше лесно да върви, но по миризливите и мръсни канали не всеки имаше смелост да премине. А тя славно го правеше и знаеше, че един ден ще бъде щастлива. „ И аз едни ден ще закусвам с тестиси!”. След значително обикаляне, хлебарката усети, че огладнява. Когато гладът вече стана непоносим, тя реши да потърси „нещо за набързо и за из път” „ Само да заредя и продължавам”-си каза тя. Малко след това хлебарката излезе от мръсния канал на умивалника и се огледа. Премина през мръсните чинии, след което отново застана на ръба на винената чаша. „ Мамка му, пак съм в същата кухня, объркала съм табелата?”- изпсува хлебарката. Погледна жадно кюфтетата и се насочи към тях. Това тя правеше всеки ден. Ядеше кюфтета и се правеше, че табелата е грешна. До следващия път, в който беше наядена и готова да търси своето ново начало. През това време Човекът ставаше всеки ден, отиваше до кухнята и с досада ядеше за закуска кюфтета.

       „ Кюфтета… Друго не можаха ли да ми изпратят…”- мрънкаше той, след което отегчен тръгваше за работа. Вървеше по тротоара, а до него шумеше водата от градския канал . Но той не обръщаше внимание на гадната миризма. Чувстваше се горд, че не е вече от провинцията. Нямаше ги прогнилите каручки на дядо Въльо. Тук се строеше метро. И беше щастлив ЧовекЪТ…До вечерта, когато се прибираше в къщи и пак настървено поглъщаше кюфтетата от село. После сваляше лениво джапанката от крака си и се опитваше да убие хлебарката. „ Да ти е*а майката!” – псуваше Човекът, без да осъзнава, че разликата между него, хлебарката и нейната майка беше само във формата!