ЕТО КАК ПРОДЪЛЖИ ВЛАКЪТ

     -… Но… Ето, кажи ми! Кажи ми … как да продължа, когато някой си отива завинаги? Когато водата тече на обратно, небето е изместило земята, а атмосферата е станала на дим? Как да продължа, когато зениците ми пулсират отчаяни, ръцете ми отказват да докосват, а гласът ми забравя същността на звука? Когато всичко мирише на отдалечаване, корабите се изгубват в морето, пясъкът се превръща в безнищие, фарът прегризва светлината си…как да продължа ми кажи..?! Когато нозете ми не чувстват твърдото, когато някогашното „тук” се превръща в завинаги избягалото „там”, да вярвам ли, че ще продължа? В избухналата прегръдка, в пълното на луната, в корените на изкорененото, в изгубеното на „само веднъж откритото”, път ще намеря ли? Ти ми кажи? Страннице, ти ми кажи… ти, която си преминала през многото, дето не го знам, през малкото, дето го мечтая и през непознатото, дето ме дебне кръвожадно… Как да продължа?

     - Едни ден (още живеех във Франция) се качих на влака. Трябваше да отида до някъде, и аз не помня точно до къде, но… трябваше да отида! Влакът беше толкова претъпкан и вонящ, че още с качването си се питах: „ Кога ще пристигна?!” Седнах до една възрастна жена, която четеше сутрешния вестник, а срещу нея някакъв неудачник дъвчеше бонбони. Изведнъж, по средата на пътя, се чу ужасяващ звук. Влакът рязко спря. Тишина. Само хруптежа на бонбоните нарушаваше пълнотата на безвремието. Лицата на всички за секунда останаха безизразни и неподвижни, а в мен нахлу натрапчивият аромат на страх, ароматът на „какво по дяволите става?”. Бяха блъснали човек. Тялото му беше премазано… След малко настъпи тъмнина. Електричеството беше напълно спряно, а под влака се чуваше шумът на вода. Хората около мен притихнаха изплашени, а неудачникът с бонбоните налапа и последният, само за да докаже, че не му пука какво се случва. Всъщност, това, което се случваше беше „почистване”. За да измият и отстранят останките от костите на жертвата, спряха електричеството.Трябваше да почистят, иначе как ще продължи влакът? Вода и бездна… Бездна и вода. После… движение... После... потеглящ влак... Като че ли никога не е било!Все едно никога не се е случвало и не би могло да се случи… И днес ме питаш как да продължиш...

Но всичко, което мога да ти кажа е: " Ето как продължи влакът!"

Благодаря на Надежда, че намери смелост да поговори с мен, за това, за което никой друг от приятелите ми не би посмял!