МОЯТА СВЕТЛИНА ( На майка ми)

     Когато преди 25 години се появих на този свят, Моята Светлина ме обгърна, за да мога да виждам, за да ми е топло, за да имам път. Когато преди 25 години се появих на този свят, Моята Светлина разтвори лъчите си, за да има за какво да се хвана. Всъщност… равновесието, за което сега ми завиждате, е следствие от Моята Светлина.
     Моята Светлина е препълнена с дихание, а звукът от него е любимата ми музика. Тя не говори, присъщо й е предимно мълчанието. Нейното мълчание е най- красивото лилаво, което някога сте виждали. Всъщност, ако не сте виждали мълчанието на Моята Светлина, значи никога не сте виждали лилавия цвят.
      Моята светлина ме приема такава, каквато съм. На нея не й е нужно вашето одобрение, за да ме озарява. Тя не се вълнува от „ Коя съм!”, „ Каква съм!”, „ Защо съм!”… На нея й е достатъчно да се завръщам…
     Моята Светлина не се нуждае от разбиране! Тя трябва да остане неразбрана, защото е извън! Моята Светлина не трябва да бъде виждана от всеки. Тя трябва да остане видение… само за тези, които са над! Всъщност Моята Светлина докосва избирателно… Аз съм избрана!
     Моята Светлина е вечна. Тя няма възраст, няма име… безпространствена е. Мнозина си позволяват да я наричат Виолета, но малко са тези, които знаят, че тя е моята Виолетова!
     Моята Светлина е люляково утро. Моята светлина е космическа нощ. Всъщност Моята Светлина е всичко това, което смея да назова „Живот!"
     Обичам Моята Светлина!