Колю Кравая беше най- необикновеното момче в града. Беше проговорил едва на една годинка, когато всичките му близки се бяха събрали на прощапулник. Тогава Колю изтегли от купчето с предмети една плюшена крава. „ Крава!”- зарадва се майка му, която вече го виждаше като успял краваромагнат. „ Крава я!”- проговори с гордост Колю и така увековечи литературния си псевдоним завинаги. Едва в 8-ми клас, а вече можеше да чете и смята. И колко много се увличаше по литературата, в частност по българската . „ Кой не знае Колю Крвая, кой не е слушал за него”- беше любимото му стихотворение, с което караше и учители и ученици да онемяват от възхищение. Всички знаеха, че един ден това създание на природата, този гений, ще отсрами провинциалната гимназия и тя завинаги ще остане в историята на българската просвета. Колю не беше от онези деца, които „просто съществуваха”. Той си имаше собствена философия за живота. Тя беше вдъхновена от единственото изречение, което Колю знаеше от учебника по английски. „ There’s nothing better than a cold shower to wake you up in the morning.” И така… всяка сутрин той излизаше на терасата и гледаше с умиление как долу котката се е излегнала и спи спокойно. После й плисваше един леген с вода и като велик мислител промълвяваше: „ There’s nothing better than a cold shower to wake you up in the morning.” Такъв си беше Кравая, добър, умен и грижовен. Някой можеше да каже, че в него няма нищо специално, защото е едва на 14 години. Но Колю знаеше, че той е на много повече. „ Имам- нямам 30!”- даваше си Колю. И като мъж, който беше в разцвета на възрастта си, той пушеше най-добрите цигари („ Вайсрой от червения, како Ванче! ”) , пиеше само Бушмилс („ Копеле, налей едно голямо, ама без лед!”) и разбира се сменяше „другарките” си в живота по- често, отколкото сменяше чорапите си. Такъв беше идеалният свят на Колю Кравая- идеален. Всички му се възхищаваха, и съученици, и учители, и комшии. Допитваха се до него за важните неща от живота, а Колю им плисваше по един леген със студена вода и така решаваше проблемите им.
Живееше си щастливо Колю Кравая. Докато един ден от носа му не излезе сопол. Малък зелен сопол, който се държеше здраво за единствената по рода си и уникална ноздра в света. Първоначално Колю не се притесни, издърпа ръкава си и уверено го прокара през носа си. Сополът обаче се скри навътре в ноздрата. След като опасността беше преминала той се появи отново и се засмя подигравателно. Колю се ядоса, стана от шезлонга на терасата, на която се препичаше в пролетния ден , зае отбранителна позиция, след което дълбоко всмръкна нахалния сопол. Зеленото създание се прибра навътре, погъделичка гърлото на Кравая и се върна обратно там, където му харесваше най- много- на върха на ноздрата. Какво ли не опитваше Колю, но сопола упорито стоеше там и се смееше доволен. С течение на времето, хората започнаха да отбягват Колю. Какъв гений можеше да бъде той, щом не може да се справи със собствения си сопол? „ Прибери си най-вече сопола!”- бяха и последните думи на майка му, преди да издъхне и да напусне земния живот.
Минаха години, никой вече не се интересуваше от Колю Кравая. „Кой знае Колю Кравая, кой изобщо е чувал за него”- рецитираше трагично той. Живееше си сам в малката си къща, изповядваше философията си неизменно и достойно плисваше легените със студена вода върху всеки, който „дръзваше” да се нарече по-преуспял от него. И тъжно му беше , че никой не го оценява. Че никой не се интересува от гения му. „ Все ще се намери някой сопол, който да те прецака!”-недоволничеше Колю. После отпиваше от уискито до него и затваряше очи. Затваряше ги толкова силно, че му беше невъзможно да види истината- сополът, който беше „провалил” животът му си беше негов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар