„Слънцето си отива... Седим ние с теб на покрива на света и ти ми разказваш как са разцъфвали бадемите в двора на баба ти. Аз прошепвам задъхана в ухото ти: " Завинагих те в мен без разрешение… ", а ти ми отговаряш: „ Нека.” От отсрещните балкони пак политат птици. Хайде! Разказвай врели-некипели. Ти се засмиваш и ми обещаваш, че един ден ще се заключиш с мен в короната на някое дърво, за да не ти бягам. „ Там ще откриваме тайни…”- обещаваш ми. Толкова е хубаво, че ме превръщаш в безкрайност. За първи път разбирам какво е да бъда нечие очарование. Оранжеви са не само линиите на хоризонта сега- съзнанието ми в твоето- това е също огнен цвят. „ - спомням си аз и те гледам как се отдалечаваш... Запалвам цигара на автобусната спирка. Пулсът ми пламва в съсирен водовъртеж... Все някога оранжевото става черно. Тъмно безнищие? Страшно.
Никога няма да разбера какво крият короните на дърветата…
Никога няма да разбера какво крият короните на дърветата…
Някой знае ли какво крият короните на дърветата?
крият птици....а птиците летят и ....акат!
ОтговорИзтриванехубаво пишеш фъстък!
ОтговорИзтриване