Моето многоточие е денят, в който се появих на този стародавен свят с неосъзнат копнеж за още… То е тъмата в майчината ми утроба и първият залък ефир, изпълнил цялата ми същност с вик към света- че съм жива, че започвам, че ще бъда… Моето многоточие е очарование… С него започва ново летоброене по спиралата на вечнообновяващия се живот… То е моят древен Сизиф, който ме напътства в планината малко преди да стигна върха... Моето многоточие дава свобода… То е всичко, което казвам на любимите си хора… Един ден ще ги оставя след себе си по-щастливи, отколкото съм била аз… И моето многоточие ще бъде запомнено… То ще се разпилява в тишината и само изранените очи ще могат да го докоснат наистина…
Твоето многоточие е далечен и изгубен спомен за детството… То е нищо повече от пристан на спасение за собствените ти разочарования… Твоето многоточие е безцелно живеене. .То показва светлото и мургавото, но никога цветното… Твоето многоточие отхапва от вярата на моето многоточие… То е празна целувка с аромат на пепел… В него липсват думи… Твоят начин да кажеш: „ Това е всичко!”… е многоточието ти…
Боже… С теб сме толкова различни…
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване