ПУМПАЛ

Тя замени кутиите с кибрит, които носеше в себе си, с чисто нов пумпал.  Беше го видяла на една разпродажба, където се канеха да го купят какви ли не хора.  Когато пумпалът се завъртя в ръцете на някакво дете и после се превърна в шарен бонбон, тя не можа да устои на изкушението и размени всичкия кибрит, който имаше в себе си, за един нищо и никакъв пумпал.

Продавачът й беше обяснил, че  пумпалът е специален и има способността да показва житейския път на човека. Всичко, което беше видяла досега, обаче, се свеждаше до детска играчка, която не спира да се върти като откачена.  Това пораждаше в нея чувство за безкрайност, а когато изпиташ такова чувство, огънят става излишен.

Няколко години по- късно, нямаше и следа от нея. Беше се запиляла в различни посоки. Не допускаше никой до себе си, защото главата й  не спираше да се върти и трудно различаваше познатия от непознатия. А ако някой все пак успееше да стигне до нея, той не можеше да я улови, защото наоколо цареше необятен мрак.

  

Късно разбра Малката кибритопродавачка, че беше заменила огъня с една красива илюзия. Ядоса се!  Взе фалшивия пумпал и го заби в оста на Земята. Планетата се раздвижи и започна да се върти, а хората  измислиха  думи като „ден” и „нощ” и всичко останало… Заживяха човеците.  Заживяхме аз и ти, родени от нечия чужда илюзия, а във вените ни- жажда! Жажда да имаме всичко. „Мамка му, имаме всичко!”- констатираме с възхищение.  Така е… Остава само и Прометей да се прероди, че да ни "хариже" отново огъня!