ЩЕ МЕ ОБИЧАШ МНОГО ПОВЕЧЕ

Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече. Ще ме виждаш между редовете на книгите, които четеш, ще ме откриваш в паузите на актьорите, които говорят от екрана, ще ме чуваш в тишината на пещерите, които толкова много обичаш… Преди да ме срещнеш, ще знаеш кой е любимият ми цвят и ще си представяш как съм облечена в него. Ще си пускаш любимата ми песен хиляди пъти, докато не се впие в мозъка ти и не започнеш да я мразиш. Ще я намразиш  и после пак ще я слушаш като за първи път. Ще усещаш аромата на лилави зюмбюли и ще ми купуваш по един всеки ден… Ще съм уханието, което идва от вазата ти- точно до леглото. Ще влизаш в сънищата ми, за да си сигурен, че сънувам нещо хубаво. Ще ме пазиш от кошмарите, които ненавиждам. Ще си там.

Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече. Ще ме откриваш заровена в есенните листа и ще знаеш, че това е любимият ми сезон. Ще искаш да четеш всяка моя мисъл. Ще се нуждаеш от мен. Ще търсиш очите ми, за да почувстваш как те гледат отстрани- мълчаливо и кротко, опитвайки се да те заловят в паяжината си от солени капки. Ще ме искаш като вятър в лицето ти, като вода в шепите ти, като пясък между пръстите… Ще ми разказваш как летят орлите, а в съзнанието ти ще ехти смехът ми- чист и топъл.

Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече. Ще ме докосваш с израненото по дланите ти и ще вярваш, че мога да ги излекувам. Ще пътуваме- един до друг… Сякаш аз съм твоето аз, а ти моето. И ще изпиваме по един горещ шоколад точно в 12. Ще гониш пчелите от настръхналите ми рамене и после ще ме прегръщаш… Защото съм твоя…

Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече.

Докато един ден не ме съзреш на някоя автобусна спирка. Ще погледнеш пожълтелите ми от тютюна пръсти, ще видиш разрошената ми коса, ще ме преоткриеш… „Друга е!”- ще кажеш и след неловкото „ Здравей” ще си отидеш… С една илюзия по-малко. И точно тогава, в момента, в който видя как широките ти рамене умаляват в далечината… Тогава... аз ще те обичам много повече.